Знакомства эстония азери vbulletin

Кто откуда? - Страница - zamlelirab.tk

знакомства эстония азери vbulletin

секс знакомства без обязательств питер:Диана Шурыгина вышла замуж: фото со свадьбы . знакомства нетрадиционные vbulletin · знакомства эстония азери topic index · кавказ знакомства intitle yabb. чайка православные знакомства каталог vbulletin знакомства нужные люди знакомства intitle vbulletin знакомства в знакомства эстония азери forum. Знакомства эстония азери vbulletin игорь грей знакомства Если эсиония мало инфы, то ты легко ещё сможешь найти у нас "фото эротика скрытая.

Най-неприятното е, че те се отразяват на декоративността на растенията. Едно от основните изисквания на блехнума е, въздушната влажност в помещенията да е висока. Точно затова в сгради с централно парно отопление този вид папрат страда.

Неблагоприятният фактор би могло да се избегне, ако се вземат специални мерки за омекотяване на въздуха около саксията.

Знакомства эстония азери vbulletin

Най-често в близост се поставя съд с вода за изпаряване. Може също около саксията да се нареди влажен мъх. Най-успешно високата въздушна влажност се поддържа, като се пулверизира постоянно. Поливането също трябва да се провежда внимателно. Почвената смес винаги трябва да е свежа, но никога преовлажнена, а още по-фатално - засъхнала. Важно изискване е да е добре осветявана, но на нея да не попадат преки слънчеви лъчи.

Вашият успех ще е безспорен, ако съобразявайки се с всички тези биологични изисквания на растенията, им осигурявате подходящи условия за живот.

Находки в пруду.Посёлок Азери.Эстония

Блехнумът се размножава чрез спори. За целта се подготвя почвена смес с много фина структура. Венериният косъм краси природата и дома Родът Adiantum включва над вида. Едни от тях са устойчиви и може да се отглеждат на открито, а други само в стайна обстановка.

Най-често като саксиен се отглежда A. В природата той се среща в субтропическите райони на Азия, Европа и Африка. Много по-нежни, но не така декоративни разновидности от него се срещат рядко и у нас - около Нареченските бани, и в Кюстендилско из Осоговската планина. Ще го откриете прикътан в някоя варовита скална пукнатина. Народът нарича нежно тази рядкост на нашата природа "богородичен косъм". От адиантумите най-лесен за отглеждане е A.

Достига см височина. Това е най-търгуваната папрат. От нея са създадени много сортове. Най-красив е нежният A. С привлекателен външен вид е A. В млада възраст те са розово-кафяви. Венериният косъм е с пълзящи в саксията стъбла. От тях излизат ажурни сложни листа на черни нежни, гладки дръжки, създаващи илюзия за косъм. Формата им е във вид на ветрило и са съставени от много малки, почти кръгли листенца, до 1,3 см дълги.

Всички надземни части са покрити с фин восъчен налеп. Благодарение на това по тях не се задържат водни капчици. Тази особеност е дала латинското наименование на рода - адиантум, което ще рече ненамокряем. Не е много капризен Изискванията към условията на отглеждане на адиантума не са големи, но често и при най-малки отклонения от тях растенията може да загинат.

Той не понася сухия въздух. В апартаменти с парно отопление страда. Показва ни го първо с това, че започва да ни лишава от чара си. Когато подаденото предупреждение не се разбере навреме, от мъката, която им причинява засушаването на въздуха, растенията ще загубят листата си.

Ако обаче се случи това, не бива да се изхвърля растението. Има шанс да се поправи грешката. Първо трябва да се изрежат пострадалите надземни части до здраво. След това да се полее по-изобилно. Саксията заедно с подложката да се постави в широк декоративен съд или подходяща тавичка. На дъното й винаги трябва да има около 3 см вода.

знакомства эстония азери vbulletin

Поставете я на светло място в стаята, но така, че да е предпазена от пряко слънчево огряване. След известно време ще се появят нови, свежи и красиви листа Венериният косъм се размножава чрез спори.

Любителите обаче разделят коренищата, и то през цялото време на годината. Много важно е над отвора на саксията да се постави дренажно парченце от счупена саксия. Застила се пласт от пясък около 4 см. Подготвя се богата, но много лека почвена смес от пясък, листовка и малко градинска почва.

Желателно е реакцията на смеската да е алкална. След това се засаждат частите от разделеното коренище. За да са красиви, растенията поне един път в месеца ще трябва да се наторяват с разтворен във вода птичи тор. Понеже този тор е много силен, за целта в 10 л вода се размиват около 50 г от.

Може да се използва чак като престои 40 дни. За да не изгорят растенията, разтворът трябва да е само леко потъмнял, но не и интензивно тъмен. Дозата е толкова, колкото вода се ползва при едно поливане.

Прибавете и още малко чиста вода. Остатъкът се съхранява в закрит съд. Растенията трябва да се поливат редовно и да се оросяват периодично.

В подложката не трябва да се застоява много излишна вода! Оптималната температура, която трябва да се поддържа в помещенията, е градуса. За да растат, давалиите искат дървесна кора В рода Davallia са включени няколко вида, като по-често се отглеждат три от тях. Както показва името, растенията произхождат от Канарските острови. Среща се още в Северна Африка и Испания. Нейна отличителна особеност е, че се храни епифитно, населявайки гнили дървета.

Когато се отглежда в саксии, много характерно е коренището, което излиза от почвения субстрат. То е покрито със светлокафяви власинки с бели крайчета и изглежда като заешко краче. Това е дало повод в много страни да наричат тази давалия "заешка лапа". Листата са много силно насечени.

Както по типа на насичане, така и по форма - островръх триъгълник - те наподобяват листа на морков. На височина растенията достигат см. По външен вид много наподобява канариенската давалия. Разликата е в това, че растенията са малко по-високи, но са по-неустойчиви на външните фактори. Тя произхожда от Япония. Това са дребни, нежни папрати, които достигат едва 25 см височина. Давалиите трудно се отглеждат в саксии, а в пластмасови това е почти невъзможно. Най-подходящи са кошнички, сковани от летвички.

Те успешно може да бъдат заменени от някое вдлъбнато парче дървесна кора. Подхожда дори някой ръбест паничкоподобен оригинален камък, на който лесно би се прикрепил малко субстрат. В краен случай може да се използва и глинена саксия, но плитка. Храната да включва гниеща дървесина Субстратът трябва да се съставя от равни количества торф и сфагнов мъх с прибавка на малко пясък. Ако тези компоненти липсват, те може да бъдат заменени с листовка или компост.

Важно е смеската да наподобява любимите за растенията гниещи дървата. Въпреки че се размножава със спори, в практиката се използва разделяне на коренищата на възрастни растения. То се извършва внимателно, като се следи на всяка част да има по няколко листа. Получените резници се прикрепват с медна тел върху предварително подготвените кошнички или корички. Най-оригинални са растенията, когато съдовете се поставят висящи.

За давалията трябва да се осигури светло, но защитено от преките слънчеви лъчи място. Температурата в помещенията трябва да е от през зимата до градуса през лятото. Това означава, че през топлия сезон ще трябва да се търси дебела сянка и проветриво място, но без силно течение. Субстратът трябва винаги да е влажен. Полива се много стриктно и редовно. Въздухът около растенията трябва да е влажен, затова редовно се пулверизира. Давалията е една от най-капризните и трудни за отглеждане папрати.

За сметка на това декоративният ефект е висок. Тя може да бъде поставена на такива места, където друго цвете не би могло да съществува. Чарът на дидимохлената е в блясъка на листата Видът Didymochleana truncatula е много красива папрат. Листата й са съставени от подредени в две редички овално елиптични дялчета на дълги дръжки. Отначало дръжките са почти розови, а по-късно - кафеникаво обагрени. Чар на растенията придава и особеният блясък на пастелнозелените кожести листа. Дидимохлената предпочита добре осветени места, но учудващо добре се справя и на много сенчести.

Най-подходящи в стаите са северните или североизточни прозорци. През лятото може да се изнася на балкона на свеж въздух, но обезателно да е на сянка.

Обича много висока въздушна влажност. Заради това й изискване успешно може да се отглежда в кухненски помещения, дори в бани. Имайте предвид обаче, че оптималната температура през зимния период е около градуса, а през летния - градуса. Лесно се размножава чрез спори. Използва се много фино пресята лека почвена смес, съставена от листовка, торф или добре разложен оборски тор и малко пясък.

Полива се изобилно, а след поникването - равномерно. В домашна обстановка по-често се практикува размножаване чрез разделяне на коренището. Извършва се рано напролет - края на февруари, началото на март.

Съставя се почвена смес от листовка, чимовка и пясък в съотношение 3: Въпреки че почвената смеска е сравнително богата на хранителни вещества, желателно е през лятото да се подхранват през два месеца с торове за листнодекоративни растения. През вегетацията субстратът винаги трябва да е влажен. Ако е необходимо, при по-сух от предпочитания от папратта въздух растенията трябва да се пулверизират, особено през лятото. Това е задължително, когато има опасност растенията да бъдат нападнати от белокрилка.

Диксонията има дървовидни представители Родът диксония Dicksonia по-рядко се среща и е представител на дървовидните папрати. Произхожда от Нова Зеландия, но поради оригиналността си при специални условия се отглежда като декоративна. Отличава се с буйния си растеж и развитие.

знакомства эстония азери vbulletin

Едрите кожести, двустранно нарязани листа са разположени винаги на върха на растенията. Те се появяват последователно. Когато достигне определена възраст и размери, всеки лист опада, като се върви от долу на горе. Така се оформя много стройно, високо изправено стъбло. То е черно, обхванато от остатъците на листните дръжки. Достига от 3 до 6 метра. Като декоративни се отглеждат видовете D.

И двата вида диксония предпочитат полусенчести места. Излишното слънце им вреди. Най-добре си чувстват на източен или северен прозорец.

Възрастните екземпляри са чудесна компоненти в зимни градини. Използват се още за украса на обществени сгради. Най-предпочитаната температура е около градуса. С влажността трябва да се внимава Почвената смес на диксонията не трябва да изсъхва. Но преовлажняването е още по-опасно, защото може да доведе до загниване на корените.

Затова през лятото трябва да се полива редовно, но умерено, а през зимата - ограничено. Въздушната влажност обаче винаги трябва да е висока. Наблизо до растенията трябва да има подходящ съд с вода за изпаряване или листата да се пулверизират редовно.

Тъй като растенията имат потребност от много достъпни за усвояване хранителни вещества, желателно е по време на усиления растеж да се подхранва с естествени или минерални торове.

В 1 л от водата за поливане се разтварят до 2 г минерален тор. Още по-подходящо е да се използват специалните торове за подхранване на листнодекоративни растения.

Диксонията се размножава чрез спори или чрез издънки. Съставя се почвена смес от торф, чимовка и пясък в съотношение 3: Торфът може да бъде заменен с недобре угнила листовка. Изборът на съдовете също е от голямо значение.

С възрастта растенията всяка пролет се прехвърлят в саксии с един или два номера по-големи. Възрастните екземпляри обаче вече трябва да се настаняват в специално изработени дървени саксии, подобни на качета.

За предпочитане е те да са широки и плитки, важно е обемът да е голям. Микролепията иска топло и влажно помещение Микролепията Microlepia strigosa е открита преди около години в щата Асам - Индия. Тази папрат е една от най-красивите. Тя е бързо растяща.

Листата й са светлозелени, меки, фино насечени, покрити с белезникави власинки. Достигат до 1 м дължина. За да е красива, микролепията изисква ярка, но непряка светлина. Избирайте сенчести или полусенчести места. Тя е и влаголюбива. През цялата година се полива равномерно с мека вода, като не се допуска изсъхване на почвената смес. Влажността на въздуха в помещенията трябва да е висока.

Ако въздухът е сух, добре е да се пулверизират целите растения и около тях. През пролетта се подхранва с минерални торове, разтворени във вода. Изчислява се така, че за 1 л вода да се пада по 1 г тор. Най-добре е за размножаване на микролепията да се използват спори. Почвената смес трябва да е торфена, много фина, винаги влажна. С успех обаче туфите може да се разделят през пролетта.

Най-сигурно вкореняването протича при температурата, която е подходяща за покълване на спорите. Почвената смес се съставя от равни части чимовка, торф или листовка и пясък. Засаждайте на дълбочината на която са били растенията. Уплътнявайте добре и полейте изобилно. Нефролеписът включва много видове и сортове Нефролеписът Nephrolepis са род папрати, които са най-често отглежданите като саксийни растения. Той включва 30 вида, но значение в практиката имат само два. Листата са зелени, насечени гребеновидно на тесни делчета.

Най-красивите сортове от този вид са Plumosa и Undulata. Размерът на растенията обаче е твърде голям - достигат см височина. Затова за стайна обстановка е заменен с по-ефектния вид N. Сега разпространяваната папрат нефролепис екзалтата е с тропически произход. Листата му са вечнозелени, гребеновидно насечени от двете страни. Много високо се ценят форми със ситно насечени листа. Една от тях е N. Изящните й листа са дъговидно извити.

Бързо се разпространява почти по целия свят. Сега от нея има създадени десетки сортове. Такива са Elegantisima с интензивно зелена багра. Hillii и Marshallii са с по-светли листа и леко накъдрени дялове.

Сортът Roosoveltii е с едри вълнисти листа, Maassii е също с вълнисти, но компактни листа. Scottii е компактен, със завити крайчета на листата. Има създадени сортове с двойно перести листа, на които всеки съставен лист на свой ред е пересто насечен. Нещо повече, вече са създадени сортове с четири или пет пъти насечени листа, така че растенията изглеждат много къдрави.

Такива са Fluffy Ruffles е с двойно перести листа, Whitmanii с тройно перести и Smithii с четири- перести листа. Не понасят сух въздух, изискват редовно поливане Най-характерното за тази папрат е, че предпочита разсеяна светлина.

Понася сянката по-добре, отколкото прякото слънчево огряване. Сухият въздух е неподходящ. Развива се добре в умерено топли помещения. Когато се отглеждат възрастни растения, добре е почвената среда да е слабо кисела, със стойност на рН 5,5.

Това се постига, когато при приготвяне на почвената смес се измерят равни части добре разложен оборски тор, букова листовка, листовка от борови растения и пясък. При наличие на торф смеската се подготвя от чимовка и торф в съотношение 2: За да се поддържа висока декоративна стойност на нефролеписа, основната грижа е редовното поливане. През лятото то трябва да е обилно. През зимата се полива умерено, но редовно. Да се има предвид, че дори и краткотрайно засушаване на почвената смес може да причини засъхване на листата, което е необратимо!

Но за това може да допринесе и сухият въздух в помещенията. За да не се допусне това, при наличие на парно отопление се препоръчва колкото е възможно по-често листата да се пулверизират с вода със стайна температура. По принцип нефролеписът се размножава със спори, което при домашни условия е трудно изпълнимо. Но растенията образуват столони, розетките на които може да се покриват с почвена смес. Така те се вкореняват още в саксията на майчиното растение. По принцип прехвърлянето в нова саксия не трябва да се провежда често, а само при необходимост.

Най-подходящият срок за прехвърлянето е през пролетта. Тогава вкоренените млади растения се отделят от майката и се засаждат в отделни саксии. Има съобщения, че се срещат още в Америка и Африка. Като декоративни се отглеждат два вида. Те са лъскави, до 0,7 см в диаметър, наредени симетрично двустранно на листната дръжка. Тя е тънка и излиза от пълзящото коренище. Извита е дъговидно и достига до 30 см дължина. Тя е с черни жилки на перестите си листа.

От този вид е създадена една оригинална форма P. Пелеята притежава някои странности в поведението си. За разлика от болшинството папрати, тя не понася прекалено навлажняване на субстрата, затова се полива много внимателно. Освен това предпочита сухия въздух пред влажния, затова листата й не трябва да се мокрят!

Не понася и пряко слънчево огряване. Зимата може да прекарат безболезнено и при температура около градуса. Пелеята се размножава чрез спори, но по-често чрез разделяне на коренището. Може да се използват плитки, много добре дренирани саксии. По-подходящи са кошнички от дървесна кора или сковани от летвички. Използва се почвен субстрат с много лек механичен състав. Съставя се от листовка, торф, чимовка и пясък в съотношение 1: Необходимо е през лятото растенията да се подхранват поне един път през 15 дни.

Използват се течни торове за листнодекоративни растения. Тези папрати са много подходящи за отглеждане във висящи кошнички.

знакомства эстония азери vbulletin

Подберете подходящо място за закачването им - светло, но не пряко огрявано от слънцето. Следи се субстратът винаги да е влажен, но никога да не задържа излишна вода. При поливане листата да се предпазват, за да не попаднат по тях капки вода.

Периодично да се почистват с влажна кърпа. Растенията се нападат от листни въшки. В родината си платицериумът расте във влажните гори От род платицериум Platycerium са известни 17 вида.

До нашата страна от далечните умерени зони на Австралия е пристигнал P. От Малайзия пък произхожда видът P. Отличава се от първия вид по по-големите си размери. В родните си места и двата вида растат във влажните гори, но не по земята, както останалите растения, а в кухините на дърветата.

SQLite Professionals для найма

Настанени там, те не паразитират, а приемат само хранителни вещества, разнасяни от вятъра. Отглеждани като декоративни растения, при добри грижи тези красиви "готованци" могат да достигнат размери 40 х 60 см и повече. Устройството е много по-различно от това на останалите папрати. Корени липсват, но се оформят своеобразни столони. Декоративният ефект се постига от два вида листа.

Едните са широки и плоски пластинки, които се напластяват около субстрата. Те са светлосиво-зелени до кафяви. С времето нарастват така, че най-външните, които са най-възрастни, са най-големи. Обикновено при добри условия достигат до 30 см. Тези листа са безплодни. Вторият вид листа са дълги, тесни, красиво разклонени. Може да достигнат до 1 м дължина. При това по форма наподобяват рогата на елен, намек за което е латинското название "алкикорне".

Поради тази прилика у нас често наричат тази папрат "еленови рога". Този вид листа са фертилни, което ще рече, че спорите са разположени по тях. Еленовите рога не понасят саксия, а искат парче дърво Растенията се размножават чрез спори, а при домашни условия вегетативно.

За разлика от всички останали декоративни растения, платицериумът не се отглежда в саксии. Достатъчно е през пролетта, когато образувалите се нови малки индивиди се отделят от майката, да се прикрепят към парче дърво или дървесна кора. До него се поставя малко лек, хигроскопичен материал. Това може да е сфагнов мъх, торф или дори дървени стърготини. Най-добре е да се привърже с медна жица. Така оформената дървена "кошничка" се закачва на подходящо място.

Внимава се да не се допира до стена или мебели. Папратта не трябва да е изложена на пряко слънчево огряване. Не след дълго безплодните светлозелени листа така обхващат субстрата, че той изобщо не се вижда.

Изискванията на тази папрат към топлината не са големи. През зимата обаче изисква температурата да не пода под градуса. Не понася сух въздух Като се има предвид същността и произхода на платицериума, обяснимо е защо той предпочита висока въздушна влажност около себе си. В случай че въздухът в помещенията е сух, между две поливки трябва да се пулверизира. В унисон с биологичните изисквания, грижите за платицериума се свеждат основно до редовното му поливане.

То е сравнително трудна манипулация. Тъй като субстратът запазва влагата си дълго време, достатъчно е един път седмично растенията да бъдат потапяни в подходящ по-голям съд с вода. След като се отцедят добре, се закачват на определеното за целта място. Когато през зимата стаята е хладна, може да се полива по-рядко от един път седмично.

При желание да се ускори растежът в началото на лятото във водата за поливане може да се разтворят по няколко грама азотни, калиеви и фосфорни торове. За да не изгорите растенията, пресметнете за 1 л вода да се падат по 2 г тор. Така платицериумът нараства бързо, има свеж външен вид и образува повече млади индивиди. Когато новообразуваните нараснат достатъчно, през пролетта може да се отделят от майката, като се процедира по описания начин. При размножаване чрез спори се получават по-големи количества нови екземпляри.

Работата е трудна и бавна, но ако се ползва богат на хранителни вещества субстрат, успехът е сигурен. Сладката папрат е саксийно растение От род Полиподиум Polypodium в Северното полукълбо са разпространени 75 вида папрати.

У нас предимно по поречието на Струма се среща един от тях, който обаче е устойчив на ниски температури и се използва за озеленяване на открити площи. Като саксиен вид е застъпен видът P. Затова полиподиумът е известен и като "сладка папрат". То е покрито с власинки и част от него остава на повърхността. Това е дало основание за наименованието "меча лапа".

Тъй като от една саксия се подават много такива крачета, руснаците пък го наричат "многоножка". Листата на тази папрат са много нежни и красиви. Те са дълбоко гребеновидно нарязани. Дръжката е тънка и достига от 50 до 60 см дължина. Чарът им е в това, че зелената им багра е със златист оттенък, което е изразено и в наименованието - ауреум. Отделните дялове са до 7 см. Много красив е видът P. Вирее добре на северен прозорец Растенията не понасят прякото слънчево огряване, а обичат да са на полусянка, затова трябва да ги поставите далече от прозореца или край северен прозорец.

Полиподиумът е една от топлолюбивите папрати. Това е едно от затрудненията, които се срещат, когато помещенията са с парно отопление. Налага се често наоколо да се пулверизира, но листата много да не се мокрят. Добре е на повърхността на саксията да се постави мъх, който да се навлажнява, без водата да преминава в почвената смес.

Тъй като полиподиумът спороноси през юни-юли, би могло да се използва изобилното количество размножителен материал. Технологията обаче при реализиране на този метод е много трудна. Затова в практиката растенията се размножават чрез разделяне на старата туфа. Когато коренищата препълнят саксията, през пролетта задължително разделете растенията. Почвената смес трябва да е лека, порьозна. Съставя се от чимовка, листовка, разложен оборски тор и пясък в съотношение 1: Саксията да е с диаметър над 15 см.

Поставяйте ризомите много плитко, почти на повърхността на почвената смес. За да са устойчиви растенията, ги прикрепвайте с подпорки. При наличие на достатъчно влага те бързо се прихващат. Поливайте редовно и равномерно. Когато въздухът в помещенията е много сух, растенията се нападат от щитоносни въшки и кръвни въшки, както и от акари.

Листата на птериса приличат на птиче крило Родът Птерис Pteris включва около вида. Много от тях са подходящи за отглеждане като декоративни растения.

Наименованието на рода се свързва с гръцката дума "птерон", което означава крило, и се свързва с формата на листата. Много харесван е видът P. Произхожда от районите на тропиците. Удължените заострени на върха листа са дълбоко насечени. В средата им има по-светла ивица. Едно голямо постижение на селекцията е сорт Tryo. Впечатляващи са заострените листа на дълги дръжки и изключителните багри. Те са яркозелени, а централната им жилка е сивкава, като постепенно прелива в розово, проникващо към дяловете.

Контрастът се подсилва от тъмнокафявия оттенък на листните дръжки. Височината на растенията е 40 см. Най-важното за този сорт е растенията да са на светло, без да са пряко огрявани от слънцето. В Холандия това е хитът сред папратите. Голямо е разнообразието на видовете и на сортовете Мечовидният птерис P. Достига 40 см височина. От него много оригинални са сортовете Victoria, който се смята за най-красивият сред птерисите, и Evergemiensis.

И двата сорта са със сребриста ивица по средата на листните дялове. По-рядко се отглеждат видове като треперещият птерис P.

Неговите двойно насечени фини листа са на много тънки дръжки, които достигат до 1 м дължина. Още по-редкият ленточен птерис P. Техните дялове са тесни, дълги. Най-често отглежданият птерис е критският - P. Достига 45 см височина. Листата му биват с различен тип и багра. Така при разновидността P. Много оригинален е P. Сред множествата сортове птерис с най-разнообразна форма на листата заслужават да бъдат споменати Mayi, който има два типа листа - широки, със спорангии по ръба, и тесни, със спорангии по средата.

На върха си те са разширени като птича опашка. Parkeri оформя ниска туфичка с удължено-ланцетни листа. Roveri има листа, наподобяващи рехаво, ефирно ветрило. Растат и в тъмните кътчета на дома Тъй като не обичат пряката слънчева светлина, птерисите се настаняват на полусенчесто място. Добре растат и в тъмните кътчета на дома. Много важно за растенията е да им се осигурява жизнено необходимата им влага на почвения субстрат. Най-добре е да се използва мека, не варовита вода със стайна температура.

Затова през лятото се полива редовно и обилно, почти всеки ден. To break the confidence and intimidate the Azerbaijani population of the region, Armenians needed a debacle of bigger proportions which would put an end to hopes of peace and reconciliation.

In the words of current Armenian President and then the commander of Armenian detachments: Armenia and Azerbaijan through Peace and War. A rather unnoticed town of about 2, Azerbaijanis in earlyKhojaly was encircled by now Armenian occupied villages. In early months of that year, the town had already been living under blockade for several months in a row.

The only communication to the town was by helicopter, delivering food and medical supplies. That was history by end of January, when the last helicopter with civilians on board was shot down by Armenian grenade launcher near Shusha.

Hungry, cold, ignored and unprotected, Khojaly was enduring its last days. Should the Armenians have kept a blockade alive for a few more weeks, the Azerbaijani residents would most likely have no choice but to either surrender or leave the town altogether. However, the plan envisioned by Armenian army was not just to seize the town, but to subdue the Azerbaijani trust and break the promise of reconciliation in Karabakh.

The intent was clear: The plan was to be enforced by several Armenian guerilla detachments, th regiment of the Russian army headed by Armenian officers and the missionaries. Enter Monte Melkonian, the infamous terrorist who planned and executed murders of Turkish diplomats in Europe, spent time in French prisons and is now the highly glorified hero of Armenia. Melkonian had been responsible for massacring Azerbaijani civilians in Garadaghly and Agdaban villages in It was a good opportunity for extermination of enemy civilians, whom members of Arabo and Aramo detachments stabbed to death.

Unlike other genocides of s, such as one in Srebrenica, where 8 thousand Bosnian men of different age were executed by firing squads to diminish future Bosnian fighting capabilities, Khojaly where civilians among them women, 83 children, 79 elderly were massacred, was an atrocious act, vandalism and inhuman behavior.

What really distinguished Khojaly Massacre was the derision, humiliation, tortures and rapes of the victims. Children were killed in front of their parents. Parents were tortured before the eyes of their children.

Women were publicly raped. Eyes of the already diseased civilians were gauged out, tongues cut off, breasts chopped off, arms and legs broken, bodies decapitated.

Not only was it a physical atrocity but also a psychological calamity. One Azeri woman from a group of fleeing civilians had to suffocate her infant child when they hid in the woods so that the Armenian militants following them would not hear the cries of the baby.

By the time Azerbaijani cameraman Chingiz Mustafayev and international journalists made their dangerous flight into the kill zone, the killing spree had ended. Only the soothing wind was telling the story of unimaginable proportions about violence inflicted on unarmed civilians. Dispersed throughout the hills, the bodies of children, women, and elderly lay unmoved, for one simple reason.

They were Azerbaijani Turks. The pictures shot by Mustafayev profoundly changed what the conflict was really about. In the film, chopper sounds and shots from the Armenian guns on the horizon were the only background to crying Azerbaijani men who almost lost conscience when seeing the despicable act of terror committed by Armenian militants. Khojaly massacre, as well documented as it is, has become an inalienable part of Armenian military history.

  • Знакомства эстония азери vbulletin
  • Rodostromy – rodové kroniky – genealógia
  • Знакомства эстония азери vbulletin

It serves as a well-deserved opprobrium of continued warfare waged on Azerbaijani and Turkish civilians for more than a century. Perpetrators of Khojaly Massacre have not been prosecuted yet.

Some were killed by Azerbaijani soldiers of Ganja regiment by Hasangaya village of Aghdara in summer of ; some have returned to Armenia to become heroes; some took executive positions such as the President of Armenia, Serzh Sarkissian and Defense minister Seyran Ohanian.

Путина строилось по принципу русской народной пословицы, боятся — значит, уважают. Нет, дело в том, что эта пословица — это не есть русская народная мудрость, это есть русский народный идиотизм, потому что боятся — это не значит уважают, боятся — значит, боятся. Боятся — значит, ненавидят, боятся — значит, избегают.